Ночь раскрывает свой звёздчатый купол - Н. Ракитин

вольный перевод с болгарского стиха Николы Ракитина (Панчева)
"Нощта извиши звездния си купол"



Ночь раскрывает свой звёздчатый купол,
нежно струит золотой мягкий свет.
Запахи вьёт тёплый воздух нескупо,
сочен, как губок любимой ответ.

Ах, эта ночь так мечтательно сладка!
Тихо зовёт и, лаская, пьянит.
Дышит в ней пышная молодость страстно,
в доброй природе безбрежно кипит.

Слышу я, как по всем жилкам деревьев,
в струнке любой зацветающих трав
дружно звенит она, водами плещет,
землям тоскующим жизнь передав.

Эта тоска по далёкому свету
мне раскрывает небесный покров.
Дух подарил мне на вечность надежду.
Сердце моё наполняет любовь.



         Никола Ракитин (Панчев)

         Нощта извиши звездния си купол


Нощта извиши звездния си купол,
струи златиста, мека светлина.
Наситен с мирис въздухът е топъл
и сочен като устни на жена.

О, тая нощ на блянове и сладост!
Опива ме и гали, и зове
дъхът на кипналата буйна младост
в безбрежни равнини и лесове.

Усещам да звъни по всички жили
мъзгата на дървета и треви,
с води през ниви път извили,
копнежа си земята ми мълви.

Копнеж по нещо светло и далечно
разкрил ширно звездния покров.
Духът ми окрилил с надежда вечна,
сърцето ми испълнил с любов.


Рецензии