Есенно-зимно в превод на лариса потапова

Автор:  Росен  Русев               
               
Побеля. Опустяха улици.
Бял саван е снегът,
проснат над дните,
безкрайни и тихи.
И въртят се снежинки,
затрупват земята,
тихо летят и белеят косите,
в късната есен по път.
В края на къщата прокапа улукът
от мъка по есен заминала рано.
Прокапва и в мен,
прокапа  в сърцето,
отнесло спомен от есен красива.
Жълтолистна и мила
със дъх на кафе,
топли длани,
мъжки сълзи
и тъжни любови...
Почти белота...
Есенно-зимна...

ОСЕНЬ -ЗИМА

Побелело. Улицы пустынны.
Белый саван - снег
разделён по дням,
нескончаем и тих.
А снежинки кружатся,
они укрывают землю,
тихо летят и белят волосы
поздней осенью в пути.
Сзади дома вырыт желоб,
от горя осень ушла рано.
Это тоже печалит меня.
Я копаюсь в сердце,
Где храню память о прекрасной осени.
От боли осени рано ушла
Желтовато-сладкой
с глотком кофе,
теплые ладони,
мужские слезы
и грустную любовь ...
Почти белую ...
Осень-зима ...