Атанас Капралов. Вiдлiт

Атанас Капралов
ВІДЛІТ


В цім краю мені місця нема!
Хоч мене народила тут мати.
І, немов на чужинця, дарма
пси на мене готові брехати.

Крихт воронам сипну – повсякчас
ладна вбити зажерлива зграя.
І навратливим ґедзем ураз
чисту кров мою
ссе, висисає…

Влада ж ввжко ступає, мов слон,
гне мене, забирає у пута.
спонукає мене на поклон –
торс величний
не вдасться
зігнути!

Рушу стелі я звичні й земні,
зміст шукаю
в зірковій безодні,
той, що в серці озветься мені…
На землі ж бо
я зайвий сьогодні.

В цьому світі тепер, ясна річ,
залишатись мені – справа темна,
мабуть, час мені
рушити пріч.
Простаку щось довети – даремно.

Я шукатиму
інших орбіт
у житті,
як належить поету.
Лиш, любове,
сіяй на весь світ,
бо без тебе не статися лету!
 
(авторизований переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Атанас Капралов
ОТЛИТАНЕ


В този град няма място за мен!
Всички улици сочат ми края.
И макар да съм в него роден –
като чужд разни псета ме лаят.

Тук на гарван щом хвърля троха,
той проклина ме с клюн на убиец.
Завистта като конска муха
мойта чиста кръв
пие ли, пие…

А властта със ходило на слон
ме подбудва към гнусното дъно.
Тя от мен чака нисък поклон,
но как
торс галактичен
да сгъна?

Аз тавана небесен руша,
влюбвам млади звезди,
търся смисъл,
съразмерен със мойта душа...
Просто долу
съм вече неискан.

В този свят няма място за мен!
На простака с познание преча,
на измамника –
с тон откровен.
Май е време да литна далече –

в друга орбита,
в друг послеслов
на живота ни,
лош и изтъркан.
Но свет; ми с лъча си,
любов,
че без теб полета ще объркам!