Разделение - Дора Габе

вольный перевод с болгарского стиха Доры Габе "Раздяла"


Неспокойную долгую ночь
сон сосал из очей моих жадно.
В стену я не стучу- не помочь
этим нам... Тишина беспощадна.

Только поезда слышен гудок,
в темноте он так остр и тревожен.
Я устала от жизни в свой срок.
Грусть моя по тебе память гложет.

С жизни тяжкой завесы не снять
за короткое быстрое время.
Молодым будешь вновь ты сиять,
буду я незаметной меж всеми.

Как же много безрадостных мук
в безвозратную бездну  упало!
Нету близости- нет и разлук.
Мир же вечен, чтоб с нами ни стало.



         Дора Габе

         Раздяла


От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам-
тя е вече помежду ни двойна.

Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
От света съм вече уморена,
а пък ти си моя спомен тъжен.

Тежката завеса на живота
ще се дръпне нявга за минута,
да те видя млад и свеж, и бодър,
без да бъда видена и чута.

Колко много най-човешка мъка
безвъзвратната вълна отвлече.
Няма близост, няма и разлъка,
а светът е все голям и вечен.