Если бы с неба спустилось счастье...

Автор: Марина Татарская

ЕСЛИ БЫ С НЕБА СПУСТИЛОСЬ СЧАСТЬЕ,
ОНО БЫ  БЫЛО ТАКИМ ОГРОМНЫМ...
ЯРКИМ, КАК СОЛНЦЕ, - И БЛЕСТЯЩИМ,
МИР ОСВЕТИВ СВОИМ СВЕТОМ РОВНЫМ.

ОНО СМОГЛО БЫ ТЕПЛОМ СОГРЕТЬ СЕРДЦЕ:
В  ЗАМОЧНУЮ СКВАЖИНУ ПРОСОЧИЛОСЬ!
УТРОМ  ПРОСНУВШИСЬ, ОТКРЫВ ДВЕРЦУ,
ТЫ БЫ ПОДУМАЛ: СЧАСТЬЕ СВАЛИЛОСЬ!

СТАЛО БЫ ВДРУГ ВСЁ ПОНЯТНО И ПРОСТО:
ЖИТЬ - НЕ ТУЖИТЬ… И НЕ РВАТЬ ПУПОВИНУ...
МИР ОБНИМАТЬ - И, ГЛЯДЯ НА ЗВЁЗДЫ,
ДУШУ РАСТИТЬ,  ВЫПРЯМИВ СПИНУ...



АКО ОТ НЕБЕТО СЕ СПУСКАШЕ ЩАСТИЕ
Превод на български език: Генка Богданова

Ако от небето се спускаше щастие,
то би било такова огромно…,
ярко като слънце и блестящо,
осветявайки света с равномерната си  светлина.

То би могло с топлина да сгрее сърцата.
През процепа на ключалката да се промъкне.
Сутринта събуждайки се, отваряйки вратата,
ти би помислил: щастие е паднало!

Изведнъж всичко би станало ясно и просто:
Живей, не тъгувай и не късай пъпната връв…
Прегърни света- и гледайки към звездите,
извисявай душата си, изправяйки гръб!