Очарование - Дора Габе
Очарование
Ночь беспокойна, темна и бессонна.
В ней тёплый дух расцветающих лип.
К ней, очарованной, сон не прилип.
Свет её душу хранит благосклонно.
Я во плену её тихих объятий,
я на груди у неё... Ласка чья:
звёзд ли ночных или всё же твоя?
Смута от мыслей твоих восприятий.
Дух этой ночи меня заливает,
голову кружит шальной аромат...
Кто это всё на меня навевает:
ты, или в том сон небес виноват?
Косы мои сонно пали на плечи.
Ночь эта чудно пленила тебя
или горяч ты и пылок на речи
лишь от меня, для одной лишь меня?
Руки от ласки слегка задрожали,
как прикоснулись к ним губы твои-
или то сон? Ароматы взыграли
или так сладко душе от любви?
Дора Габе
Очарование
Нощта е неспокойна, тъмна и безсънна,
нощта е топъл дъх от цъфнали липи.
Тя бди над мен
и очарована не спи.
Тя бди над мен.
Останах запленена в нейните прегръдки,
на нейните гърди... Дали ме гали тя,
или си ти-
и твоя мисъл прилетя
и ме смути?
Усещам, нейний дъх страните ми залива
и в шемет ме обвива топъл аромат...
Дали си ти
или е сън от други свят-
дали си ти?
Косите ме засипват плещи отмалели.
И тебе ли нощта прегръща запленен?
Или си ти-
горещ и пламен до мен-
или си ти?
Опуснати ръце погали тръпка лека,
докосна ли ги с устни или беше сън?
Вечерника полъхна ароматен вън.
Дали е сън,
дали е сън.
1920
Свидетельство о публикации №119101000689