Международный конкурс. Калинка Косева

Калинка Косева. Болгария.

Об авторе:

Калинка Косева родилась 13.09.1946 г. в селе Тенево Ямболской области.
Окончил ПГ "В. Карагёзова" и получила высшее образование по специальности
"Агроинженерия" в Высшей школе экономики им. Коларов, Пловдив.
20 лет она работала по специальности. Она была мэром села Коневец, а затем экспертом в муниципалитете Тунджа - Ямбол.

Будучи студенткой, она писала и публиковала стихи, очерки и доклады в ведущих региональных периодических изданиях. Она заняла 3-е место в журналистских жанрах в конкурсе Student Tribune.

Она публикует своё первое стихотворение «Я мечтала о Весенней Дуге» в 2018 году.
Её поэзия отражает её великую любовь к земле и людям, к красоте и богатому духу работающего человека, который создаёт земные блага и наш хлеб, без которых мы не можем жить.
* 
За автора:

Калинка Косева е родена на 13.09.1946г. в с.Тенево, Ямболска област. Завършва ПГ „В. Карагьозов” гр. Ямбол, а висшето си образование със специалност „агроинжинер ” получава в ВСИ „В. Коларов” гр. Пловдив. В продължение на 20 г. работи по специалността си. Била е кмет на с. Коневец, а впоследсвие експерт в Община „Тунджа” – гр.Ямбол.

Още в ученическите и студентски си години пише и помества стихове, очерци и репортажи във водещи регионални периодични издания. Печели 3-то място в областта на публицистичните жанрове в конкурс на в. „Студентска трибуна” .
Издава първата си стихосбирка „Сънувах пролетна дъга” през 2018 г. Поезията й отразява голямата любов към земята и хората, към красотата и богатата душевност на трудовия човек, създаващ земните блага и хлябът наш, без който не можем.

*   *   *
ДАР

Калинка Косева.

Вместо цветя
ти ми донесе
житни класове…
Благодаря, благодаря!
Сега дочувам
тихи гласове…
Зове ме моята земя
и вика селската ми кръв!
В ръцете ми, вместо цветя -
златни класове!

*
ДАР

Перевод с болгарского:

Ольга Мальцева-Арзиани

Вместо цветов
ты мне принёс
охапку колосьев пшеницы...
Благодарю, ах...благодарю!
Мне вновь земля
моя снится...
Зовет меня
моя сельская кровь.
В руках же моих, вместо цветов
Букет золотой пшеницы.

*   *   *
ДА БЪДА

Да бъда като зърното в земята,
да покълна във студ и тъмнина,
в стремежа си красив към светлината,
да бъда хляб, дори троха една.

Да бъда сън полето пъстролико,
цветята да сънуват пролетта,
във мене нещо призивно да вика,
да бъда мирисът на угарта.

Тогава ще се втурнат като луди
дългоочакваните дъждовеи
в себе си отново ще открия
безкрайно чисти, нови светове.

*   *   *

ПОЛЕ

Аз не съм се простила със тебе,
мое пеещо, сънно поле.
Сред житата, във златото,
зреенеспокойното мое сърце.

Сред тревите надежда оставихкато
мамеща, бяла звезда.
Във пръстта ти солена зарових
най-горчивата моя сълза...

Дъждовете ти кротки гасиха
рой пожари, горели във мен.
Рой пожари във дългия ден
дъждовете ти чисти стопиха.

Аз не съм се простила със тебе...

*   *   *
СОЛТА НА ЗЕМЯТА
            На тунджанци - с любов!

Само на силните хора зреят житата.
Само от тяхната пот е солена земята,
що хляба ни ражда, от ласки събудена,
от силните хора навеки залюбена!

Простата радост, във нощите морни,
да врежеш плуга в браздите покорни,
да чакаш дъжда, благодатния, чистия,
да плисне в душите с потока си бистрия.

Тиха умора челата ви с пот оросява,
чиста усмивка съня ви момчешки огрява,
здрава десницата чашата с вино долива,
дъх на земя и треви докрай ви опива!

Светлата радост да стриеш зърната
на руйното жито, узряло в сърцата,
стрък биле да скъсаш със мирис ухаен,
ето го вашият празник безкраен!

Само на силните хора зреят житата.
Само от тяхната пот е солена земята.
От тяхната обич и ласки събудена,
ще ражда земята, навеки залюбена!

*   *   *

ПЪТ

Вятърът облаци къса,
закачливо минава през мен.
Разсъбудени шепнат пшениците,
къпят слънцето в огън зелен.

Пътят мамещ е. Пътят е верен,
милвам малки, обични деца
.Зов по нещо далечно ме взема.
Тука аз не се чувствам сама.

Тука нивата пее и диша,
и ме топли мойта черна земя.
Просто ставам дете... И се смея.
Окрилена по пътя вървя.

*   *   *
ЗЕМЯ

Аз имам очи черни,
черни като твоята угар.
Когато болката
нозете ми посича,
аз върху
тебе се отпускам уморенаи
черпя сила...
Когато радостта
сърцето ми обземе,
по тебе ненаситно тичам,
тичам
и ставам къс
от твойта необятност.
Земя,
по която стъпвам окрилена,
по която си отивами се връщам,
вярвам,
че когато всичко
ме напусне,
непростено и простено
в мен,
и когато в тъжен ден
залезе
всеки мой обичан хоризонт,
ти ще ми останеш.

*   *   *
ДИВО ЦВЕТЕ

Диво цвете,
недокоснато с ръка,
нежна хубост,
грейнала
в елмазена роса...
Дива обич,
в твоите очи,
тръпне сладко
и от слад горчи.
Аз сънувам
ласка и кинжал,
волна песен,
скършена без жал.
А ме мами
този дивен цвят –
твоята любовна
този прашен свят.
--