Без да сънувам

Автор: Р. Русев               

Като сън изчезна,
сам останах
в дъждовната вечер,
хладната нощ ми е ден
и отсреща мокрите улици
блестят от светлини на коли.
Такси спря до мен.
- Накъде?
- Карай някъде,
просто не знам,
нека се движим
и пусни дългите.
Под нас пустите улици
навиват километрите път,
все вали и ми писва
от блеснал на дълги асфалт.
- Карай вкъщи.
Искам чаша червено,
да попие самотата в нощта
и с глава упоена,
без да сънувам да спя.


Рецензии
Очень образно написано, что даже сразу "идёт картинка" и понимание состояния литературного героя.
С уважением, Лариса.

Лариса Потапова   06.11.2019 22:07     Заявить о нарушении
Благодаря Лариса.

Росен Русев   09.11.2019 01:42   Заявить о нарушении