Баба Дана с пушката Бердана

Автор:Генка Богданова

Скочи рано отзарана
притеснена баба Дана.
Бързо роклята облече ,
метна на гърба елече,
рошава и неумита -
като истински комита,
грабна пушката „Бердана“
и забърза към тавана.
Бърза Дана и мърмори:
- Таласъм ли броди горе?
Цяла вечер нямам мира,
горе тропота не спира,
сякаш скърца и пружина…
Май и някой се прозина?
Мишки ли се нароиха,
порове ли там се скриха
или, болни от мераци,
мамят котките котаци?
Цяла седмица ги трая,
но не мисля да им бая,
с тази пушка – съчмалия,
днес до крак ще ги избия!
Няма я снахата Софка,
тръгна пак в командировка,
баш когато за чужбина
и сина ми си замина.
Ама тук е баба Дана,
ще прочистя аз тавана!

Те, децата, са заети,
а пък мишките проклети
и противните котаци,
с пролетните им мераци,
горе правят си забава.
Ама малко им остава!
Пред вратата се прекръсти,
после тихичко, на пръсти
тя се вмъкна на тавана,
стисна старата „Бердана“,
и извика тя кръвнишки:
- Бягайте, котаци, мишки!
Мале, ако  ви  открия,
до един ще ви избия!
Ще ме дразните, проклети…

Но увисна й ченето,
хлъцна чак от изненада,
и без малко да пострада
тя от разрив на сърцето.
На съседката с момчето,
там снахичката й драга
на сина й рога слага.

Ревна Дана разгневена.
Скочи Софка ужасена
и по стълбата надолу
тича боса, полугола.
Момъкът  се разтрепери,
от страх входа не намери,
та се метна на  гредите
да се скрие от очите
на ядосаната Дана
и от страшната „Бердана“.

Стана тя, каквато стана!
Стреля напосоки Дана,
кълне, вика  и ругае,
за комшиите нехае:
„ Софке, блуднице безпътна,
тоз позор не ще преглътна!
Ще мърсуваш на тавана
под носа на баба Дана?
Вкъщи ако те открия
с пушката ще те убия!
кожата ти ще отпоря,
ще я метна на стобора
да се види, да се знае,
Дана блудници не трае!