Перевод Д. Дебелянова Вернуться б в отчий

Вернуться б если в отчий дом на миг,
когда покорно вечер угасает,
когда несчастных путников своих
ночь, распахнув объятья, приласкает.
И, сбросив с плеч груз безутешных лет,
как чёрный плащ усталости смертельной,
войти в свой двор, что радостью согрет
весь в предвкушеньи робком возвращенья…

И вот шагнёт с порога мать навстречу,
в улыбке доброй чьей – ключи от рая,
и в хрупкие её уткнусь я плечи,
«о, мама, мама» тихо повторяя.
Всё в комнате моей осталось прежним -
здесь мой причал, приют души последний.
Слова молитвы тихие с надеждой
шепчу иконам старым безответно:
Я на закате жизни в ожиданьи,
что моё солнце повернётся вспять…

Но тщетны сына блудного рыданья -
напрасно вспомнил родину и мать!



Оригинал
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!


Рецензии