Неда и Дана съпернички

Автор: Генка Богданова

Преди няколко недели
на конкурса „Сръчни , смели“,
Неда „битката“ спечели.
Връчиха й рози бели,
диплом и не някой друг,
ами КОСТА за съпруг.
Другите се примириха
и на Неда честитиха.
Само Дана е сърдита
и намрази я открито.
Питате ме за причина?
Не причина, а дузина!
Но най-важната от тях,
е, че Дана – грях, не грях,
от години люби лудо
ерген Коста – „ момче“- чудо.
И отдавна се надява
с него тя да се венчава -
даже и на СТО да стане,
но за любе да го „хване“.
Да, но Неда го спечели!
И сега са се повели
хванали се за ръчички,
за да им завиждат всички –
влюбени и тъй щастливи
като две гугутки диви.
Дана как да го преглътне?!
Иска Неда  да се „гътне“,
Ако можеше със злоба
би я  вкарала във гроба.
 - Дано с кост да се задави,
на мен  Коста да остави!
Да я тръшне черна чума,
да я схруска хищна пума…!
Даже с огън да се пали,
няма, няма да я жаля!
Още дърва ще добавя,
дано само се избавя,
от съперницата проста,
за да утешавам Коста!
Нека  да я сгази влака!
Нека въшки да дочака!
Нека краста да я хване,
нека мумия да стане!...

Люта клетва не остана,
да не каже баба Дана.
Селото й стана тясно,
И на ляво, и на дясно
кълне грозно баба Неда.
Но под вежди тя я гледа
и говори й  с насмешка:
„Дано, злобата човешка
като лоша кучка вие,
в гроба даже да се крие.
Уж ми беше първа дружка,
а ме „дъвчеш“ като чушка
плюеш ме и ме обиждаш,
че за Коста ми завиждаш.
Но на мене не ми пука,
щом е Коста с мене тука!
Знаеш, че се трудих здраво
и спечелих го по право,
затова на мен се пада
тъй желаната награда!
Сладки сънища да спиш,
трябва да се примириш,
иначе от тази злоба,
ще се вкараш сама гроба.