Силата на любовта

Приказка от Генка Богданова

Чучулига сладкогласна,
лятос под небето ясно,
в нивата гнездо си свила
сред житата изкласили.
Снесла яйчица мънички,
а от тях - две малки птички
си излюпила с любов.
Даже Вятърът суров
пиленцата малки жалил,
нежно с топъл дъх ги галил,
със гнездото ги люлял,
радвал им се и им пял.
А над родната им нива,
чучулигата щастлива,
славела със чудни песни
рожбиците си чудесни.
Дъщерите й прекрасни,
мънички, но сладкогласни,
с нея в родния простор
щели да запеят в хор…
Но за зла беда в нивята
се промъкнала Змията.
Там гнездото им открила,
сред тревите се стаила.
Щом останали самички двете
беззащитни птички
бързо грабнала едната.
А пък другата, горката,
от уплаха онемяла….
Майчицата им нещастна,
вредом под небето ясно,
търсила вълшебно биле
за уплашеното пиле.
Цяло лято отлетяло,
но детето й мълчало…
Наскърбената певица,
с тъжно сведена главица,
сълзи ронела кристални
и въздишки тежки, жални
сред притихналата нива
за съдбата им горчива...
- Рожбо мила, рожбо сладка,
радостта ни беше кратка!
Ах, защо ли да живеем,
щом не можем да запеем
и сред птици, и животни
днес със теб сме тъй самотни?!
Как да литна под небето
с тази мъка във сърцето?
Как със радост да запея,
щом детето ми немее?
А зад майката нещастна,
тихо дебнела опасност.
Старата змия крадлива,
през пожънатата нива,
тихичко снага извила
над чучулигата унила .
Още миг – и ще я схруска
вместо утринна закуска!
Малката се ужасила:
- Бягай, бягай, майко мила!
писнала във този час
птичката със силен глас.
После литнали и двете.
Закръжили над полето
и запели звънки песни
с гласовете си чудесни.
Чудна била песента –
била химн за любовта.
В любовта им всеотдайна
риело се биле тайно –
лек за раните сърдечни
и за щастието вечно.