Дамян Дамянов. Лунная соната

Лунная соната

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?

Притвори прозореца! Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано.

Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!..

Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!..

Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай- долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

Дамян Дамянов


Лунная соната
 
В этой млечной неге-тишине,
снизу вгору лунная соната–
и луна побледшая в окне
плачет, кем снята и словно смята?

Притвори окно! Молчи! Внизу
пианино грустное играет.
Да не плачь: везение везут–
Ничего, что день давно за краем.

Ничего, что в гнёздах на двоих
светятся влюблённые зеницы...
Да не плачь: покуда не твои,
но одни в ночи не плачут птицы!

Ничего, что тополя шумят,
а под ними– молодые пары.
Молода ещё– портрет помят–
глянь, в окне– луны ещё не старой!..

Сердце в клетке, бди да не скорби:
жди зарю за плачущим закатом!
Руки добрые как чей to be
грустную играют нам сонату.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии