А. Блок Тя - светъл ден... Как день светла...

***
Тя – светъл ден, но непонятна,
реална, ала част от сън –
пристига тук с речта си гладка,
а подир нея – пролет-звън.

Присяда, с реч ще ме омае,
ще ме подразни с нещо там.
Намеква ми, че всеки знае
за вихрения неин плам.

И нищо, че не слушам строго
речта й бърза в този час,
разбирам: ражда се тревога
в очите, в раменете аз. 

Когато грабне ми сърцето
с речта, с парфюмен аромат
и чезна, в плен на раменете,
на взора – вятър, стих крилат,

ще блесне гривната студена.
Слова прекъснала, сама
ще заповтаря: ”Страст блажена
е нищо пред леда в ума!”…

                Перевод:Дафинки Станевой

****
Как день, светла, но непонятна,
Вся - явь, но - как обрывок сна,
Она приходит с речью внятной,
И вслед за ней - всегда весна.
 
Вот здесь садится и болтает.
Ей нравится дразнить меня
И намекать, что всякий знает
Про тайный вихрь ее огня.
 
Но я, не вслушиваясь строго
В ее порывистую речь,
Слежу, как ширится тревога
В сияньи глаз и в дрожи плеч.
 
Когда ж дойдут до сердца речи,
И опьянят ее духи,
И я влюблюсь в глаза и в плечи,
Как в вешний ветер, как в стихи,-

Сверкнет холодное запястье,
И, речь прервав, она сама
Уже твердит, что сила страсти
 - Ничто пред холодом ума!..





Рецензии
Дорогая Дафинка, прекрасный перевод, достойный оригинала, и в твоём духе! С пожеланием новых небесных озарений,

Валерий Латынин   07.08.2019 22:57     Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.