Ярост

Да се чудиш...
Как е възможно когато някой се люти
на друг въобще да не му е така
и да се чувстваш сякаш света ти се клати
върху пенлива огромна, дори взривна вълна.

Понякога...
Яростта ме обхваща, от мрака приижда
на тласък единствен със сила една.
Не чувам, не дишам, нито мога да виждам,
лицето камък, душата - мътна вода.
Искам силно да викам и сили да мачкам -
простотия, невежеството и лекостта
с която людецът  казва "Скачам"
и скача гордо в едно с глупостта.

След време...
Когато погледът светне, очите завиждат,
веждите паднат в спокойно море
едни мисли потайни към мене прииждат
и влизат без милост в мойто сърце.
Кому беше нужна тази жлъчна омраза,
безметежен сарказъм сами ураган?
Какво си помислих?... Че съм „богопомазана“ -
съдник по избор на горната сган?!

Например...
Когато ме срещат на пътя дете или котка,
безотказно любими за мен същества,
светът се обръща, попадам в клопка
с име Възхита от таз милота!
Започвам да мисля...  А какво ме засяга?
Защо за глупеца се впрягам сега?
Енергия с грешна посока и тяга...
От пусто в празно излишно влека.

...
Деца и животни в блажено спокойство
изграждат живота прекрасен и с мир.
От тях да се учим на малко покорство...
и по-малко ярост, и повече шир.


12.07.2017