Сега се прибрах и Мария ми каза

Сега се прибрах и Мария ми каза:
„красиви са вашите отношения.
Напиши му едно стихотворение,
където да ги опишеш”.
Не знам, дали са красиви,
не искам да ги описвам.
Да затворя вятъра в стъклен буркан
и да го запечатя с машинка за консервиране ?
Да дръпна пердета и да препреча пътя
на първия слънчев лъч ?
Да залея с асфалт зелената трева
и да сложа бетонни пейки ?
Не искам да описвам.
Ще танцувам под дъжда,
макар той да е от сълзите ми.
Ще вървя срещу ураганния вятър,
макар той да е от думите ти.
Обичам да се заяждам с теб,
да ти подхвърлям чужди думи,
да се радвам когато се оплиташ в тях
като коте играещо с кълбо от конци,
да ти подхвърлям друго,
и така
до края на века..


Рецензии