Къщичка жива

          На внучката ми Теодора

Всеки пази в душата си къщичка жива –
в нея рани лекува и болката скрива.
И в света, огрубял от зли думи и страсти,
тази къщичка пази трошиците щастие.
Дъжд от горест тук шепне в любовни дървета,
рой от спомени детски по двора й шетат.
А очите  на къщата винаги чакат
теб – светулчица нежна във храма на мрака –
да откриеш любов с бяла вярност на лебед,
да не рухнеш по вечния скитнишки хребет.

Но  към къщата малка в живота наежен
все ще има за тебе пътека надежда.

12.07.2019 г.               


Рецензии
Добрый вечер, Дафинка!
Случайно "познакомилась" с Вами и Вашим творчеством через общего нашего друга Владимира Нехаева. И так как я немного пробую переводить болгарский язык, то захотелось сделать для Вас приятное - перевести Ваше стихотворение "Къщичка жива".
Маленький дом жив

В каждой душе есть надёжный свой дом,
где спрячут боль и раны заживают в нём.
И в мире, полном зла и злобной страсти,
дом маленький хранит ещё кусочки счастья.
Дождь горестный здесь шепчет на любви деревьях,
Воспоминаний рой о некогда гулявших детях.
И глаза дома всегда с теплом ждут
Вас, нежная госпожа, в храме тьмы –
найти любовь с ней символ - белый верный лебедь,
и не упасть на вечный блуждающий хребет.

Но в жизни маленького дома, как и прежде,
у тебя всё ещё будет путь надежды.

Если что-то не так, то поправьте.
С уважением,

Лариса Потапова   19.02.2020 21:45     Заявить о нарушении