Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла
скрежинки по оголените клони,
сълзиците им в първата мъгла,
нечути, рано заранта се ронят.
Когато всички спите, посреднощ,
луната ги облива с щедростта си
и в разточителния ; разкош
затихва пулсът на щурче безгласно.
О, мои алабастрови сестри –
без жал обрулени от сприя ледна!
Една прегръдка ваша ме спаси
на мрака дирята да не последвам .
По устните ми лепне брезов сок,
напролет миглите ми са зелени.
Навярно тъй прошепва Господ Бог,
че с мен е жива цялата вселена.
Напролет миглите ми са зелени
© Copyright: Йотова Валентина, 2019
Свидетельство о публикации №119071101859
Свидетельство о публикации №119071101859
Рецензии
