Очакване

Сини парченца небе от стъклата се смеят,
в жега и задух отвън е пейзажът замрял.
Щръкват панели, облещено сиви над него.
Дремят си в рамките цветни край мен очила.
Думи, заключени в пранги, числата оплитат.
Крясък на чайки в ушите ми, звън на вода…
Вперили поглед в лазура, забързани птици,
в устрем напрегнат, разсекли ефира, трептят.
Плаче душата ми, в клетка затворена свита –
чакам на моята песен да дойде мигът.
Искам към синьото там, зад стъклата, да литна!
Без да отлагам и чакам! Веднага! Сега!
2.07.2019г.


Рецензии