Недоразумение

Автор: Генка Богданова


Скъпи Рики, друже мил,
днес съм тъжен и унил,
незаслужено наказан,
а духът ми горд е смазан!
И защо, защо се питам?
Вече никъде не скитам,
зеленчуците не газя,
нощем къщата ни пазя...
Но нали съм си заклет
откривател и естет,
искам всичко да узная,
а оказа се накрая,
както мъдро казват тука,
че отново “сгазих лука”.
Днес нали е Еньовден –
ден от Бога отреден
за бране на билки разни.
Знам, че болести заразни,
леки временни болежки,
рани и простуди тежки,
кашлица и зъбобол,
на трън, щом си се убол,
или ухото недочува -
с билки всичко се лекува.
Билките са нещо славно –
и красиво и забавно,
пък и толкова полезно.
Та реших и аз да влезна
вчера в градската градина.
Забелязал бях дузина
билки и треви чудесни
дето бяха ми известни.
Станах рано със зората
и нагазих във тревата
със роса да се измия.
После китки щях да свия:
от невен и шипка бяла,
здравец, росен и тинтява,
маргаритка и латинка
в Еньовденската градинка.
Който чай от билки пие
и в този ден с роса се мие –
той ще бъде жив и здрав,
весел, бодър и корав -
чак до другата година.
Та във градската градина
влязох в цветните лехички,
късах цветенца, тревички...
Бях решил венци да правя
да ги нося аз за здраве…
Забелязах, че пазача
срещу мен ядосан крачи
и зададох си въпроса:
- На кого ли е ядосан?
Май е зърнал нарушител,
или пък зверче –вредител!”
Представи си, мен подгони!
Спипа ме сред гъсти клони,
върза ме с каишка стара
и към къщи ме подкара.
Арестува ме накратко.
Ужасих се, мили братко.
Вкъщи как ще се покажа
и какво ще им разкажа?
А проклетото човече
чак при дядо ме завлече.
Затова съм днес наказан
и от срам и мъка - смазан.
Но ще влача пак верига,
щом умът ми все не стига,
да не бъркам аз игрите
с пакостите и белите.


С поздрав!
Бенджи - изследовател
и нещастен твой приятел.