В полунощ си отиде дъжда,
сви се в облака пухкав уютно.
Той побърза, дори не видя,
че след него промъква се утро.
Не заспа, не сънува капчук,
в тишината прозорец измисли
и извика ми: "Тука съм, тук!" –
миг преди да поиска да плисне.
Неразумно навярно го спрях,
от боязън в тъга да прелее,
или просто защото вървях
по намокрена още алея.
Той разбра, че не нося чадър,
само вятър, завързан на възел.
Ех, че дъжд! В полунощ е добър,
обеща ми, че няма да зъзна.
Бе за кратко. Щом светна денят,
почерняха очите му странно.
Уж събираха своя вина,
а деляха я с мене поравно.
Все така, примирих се с дъжда
и на капките с цялата тежест.
Бях повярвала в нощна лъжа,
че прекрачвам дъждовната мрежа.
Дъждовна мрежа
© Copyright: Ани Монева, 2019
Свидетельство о публикации №119062207864
Свидетельство о публикации №119062207864
Рецензии