Тъжно

Автор: генка Богданова

Все по-алчни са тревите,
силните им,  жилави "ръце",
кътат в пазвите си скрити
руини от  едно селце.

Гущерите там се крият.
Тревожни ветрове летят,
селската камбана  бият,
но хората сън вечен спят.

Времето тревите гали
и те на воля си растат –
„вОйни” със листа - кинжали
превзели този тъжен кът.


Рецензии