Сребърният дъжд отмива всякаква тъга -
нишките през слънчевия лъч са стъклени.
Покрива ни таванът на небесната дъга.
За ръцете хванати, вървим със теб до мръкване.
Мъката от тебе нека да избяга -
да се разтвори като дим и образ във мъглата.
Към нас ръцете нежни любовта протяга -
спомни си за предназначението на жената...
Спомни си за какво се спуска нощ
като воал, под себе си да ни приеме.
От теб да се опия като стар саркош*
и да съчиня за теб най-чудната поема...
---------------------------------------------------------
*саркош (тур) = пияница
03.05.2014 г.
Из излезлия на 25 май 2016 г.сборник
с новели и любовна лирика "Гласът на сърцето"
Сребърният дъжд
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119052504904
Свидетельство о публикации №119052504904
Рецензии