ИСТОРИЯ БЕЗ ИМЕ
Автор: Р. Русев
Поседнал до прага
на малката пейка,
отмарям след дългият ден,
зеленото пред мен
се слива със синьото
на хоризонта
и края на умореният ден
Вълн; от трева вятърът носи,
полюшва, накланя, изправя,
вълн; след вълн;,
зелено море
от форми и шепот,
и тишина…
Два облака
плахо надничат
открили част от кръгла луна,
дошла след сънният залез
със пръските дъжд
от почти ясно небе.
По пясъчен път
капки
изтриват прашна следа
на стъпки от боси крака,
летен път,
капки дъжд
и любов –
почти история без име.
История без име
© Copyright: Росен Русев, 2019
Свидетельство о публикации №119052404850
Свидетельство о публикации №119052404850
Рецензии