Съдбата ни

Пролетният дъжд се носи по земята
и по локвите като детенце шляпа.
Аз за двама ни съм подредил софрата .
Кръвта пропуска с труд сърдечната ми клапа.

Кога при мен ще дойдеш тази вечер,
за да сплетем до сутринта телата?!
Знам, съдбата ти на мене е обречена -
приготвила е и за двама ни крилата...

01.04.2014 г.
из сборника с любовна лирика "От първо лице",
2015 г.      


Рецензии