Заглъхват последните стъпки на мравките.
В тишината ехото от падащите ябълки отеква.
Лениво към луната кучетата джавкат.
По пътеките няма следи от човека.
Чака ни старата къща сред сухите клони,
заспала под тихия ромон на ручея.
Край нея сръндаци с кошути се гонят
в надежда нещо със тях да се случи.
Ще се будим щом зората мъглата прогони
със устни впити във твоите устни.
Няма да питаме какъв е сезонът -
ще го определя топлината на чувствата...
02.10.2015 г.
Петър Пенчев
Чака ни старата къща
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051908577
Свидетельство о публикации №119051908577
Рецензии