Любов

От устните ти за пореден път съм очарован.
Неволно в страст очите си затварям.
От косите разпилени, сякаш че съм коронован.
Целувките си нежни бързам да повтарям.

Нощта от стоновете също не заспива.
В разпалените ти очи звездите се оглеждат.
Макар че си по прежнему свенлива,
със упоритост аз те обезвреждам.

В горещите прегръдки се разтварям.
Прекрасната ти фигура е радост за ръцете.
Пръстите ми с кожата ти разговарят...
Не забелязваме - навън отдавна слънце свети...

14.12.2014 г.
Петр Пенчев


Рецензии