Нощта разлива бавно синьото индиго
и аз вечерната й влага жадно пия.
Нежно розова, като танцуващо фламинго,
към мен протягаш тънката си шия.
Като роса прилепва върху моите устни.
Опива ме покорността на твоите.
Ти нещо искаш да ми кажеш... Глух съм...
Не чувствам нищо, като след упойка...
19.02.2015 г.
Петр Пенчев
(из излезлия през юни 2015 г. сборник с любовна лирика "От първо лице")
Като след упойка
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051306882
Свидетельство о публикации №119051306882
Рецензии