Виновна си, че времето изтече като миг -
не ни останаха минути да си поговорим.
Телата ни като копринен игленик
лъчите слънчеви привлякоха отгоре ни.
Как исках още в тъмното да ти прошепна,
че пламъците във очите ти ме греят,
че плувам сред косите ти великолепно
и искам пред очите ми да посребреят...
Виновна си...
24.02.2014 г.
Петр Пенчев
Виновна си
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051306779
Свидетельство о публикации №119051306779
Рецензии