Душата ти защо да наранявам

За такива като теб строят разкошни замъци,
на красотата ти единствени да се любуват.
Греят се сами  от твоите горещи пламъци
и попиват жадно всеки ден на любовта ти думите.

От ревност вкъщи бих затворил твойта хубост.
Не искам враговете повече да ми завиждат.
Но душата ти защо да наранявам грубо  -
по-добре дълбоките си рани те да ближат...

08.07.2015 г.
2757 Трявна
Петър Пенчев   


Рецензии