В очакването на забравените тръпки

Искам някога да си оставам сам със мислите -
да не ги четеш внимателно във моите очи.
Да си почина от вълшебната ни приказка
и да почувствам, че животът също може да горчи.

За да чуя после нежно, че се затъжи
за моята усмивка и за топлите прегръдки
и както в младостта да закръжиш
около мен
в очакването на забравените тръпки...

21.06.2015 г.
2733 Свищов
Петър Пенчев            


Рецензии