Но не от тех и всё уже не так

Ах, эта вишня
Весенняя невеста
Одета во всё
Белое она
Ах, эта память
О любви
И чести
И грозы
Спать мешают
До утра.
А дни летят
Как бешеные кони
Не слушаясь
Нагайки и кнута
И падают
Мне письма
На ладони
Но не от тех
И всё уже
Не так.


Рецензии