Сврака

Няма друг така да кряка
 както селската ни сврака.
Със крила блестящо черни
 нещо лъскаво щом мерне -
за секунда е при него.
Даже без да го огледа
 клъвва го и го поглъща
 и на клонката се връща.
Там я чакат малки сврачета
 и започва се такова грачене,
че ушите си запушвам...
Не мога вече да ги слушам!

23.12.2012 г.
983 Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии