Толкова е тихо, непоносимо тихо,
че чувам как зимата лети към нас
и вратата й отварям със табелка "изход" -
да прибави светлинката си към домашния ни куностас.
Толкова е тихо, че шумът от лунната пътека
към зимната симфония добавя нови десет такта
и заглуши часовника ни, който чак от памтивека
отмерва времето, записвайки капризите му във тетрадка.
Толкова е тихо, невероятно тихо,
че метронома на сърцата си не чуваме.
Напрягам си слуха, да чуя как ще ме повикаш
да почнем пак със страст да се целуваме...
07.12.2012 г.
941 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Толкова е тихо
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119050504039
Свидетельство о публикации №119050504039
Рецензии