Като някакъв фантом
край реката изоставен
от мъката прегърбен дом,
изравям в своята памет.
Живееше добро семейство.
Вечер чуваше се мандолина.
Никой в него не бездействаше -
цъфтеше тяхната градина.
Знаем, времето лети
и семейството изчезна.
Никого дома не приюти
и стана даже безполезен.
Засели се във него тишина
и тя го чака с гръм да падне,
понеже вече вретена
не пеят от зори до пладне.
През кипенците му лъч
огрява на праха снежинките
и тишината на калъч
от скука хвърля си стотинките.
30.11.2012 г.
923 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Домашна тишина
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119050407967
Свидетельство о публикации №119050407967
Рецензии