Кафе за двама
и нищо покрай нас не ни интересува.
По малко се руши циментното небе,
но даже краят на света не ни вълнува.
Под веждите се смеят твоите очи
и устните попиват ароматна влага.
От грижите житейски ти си почини
и мене към спокойствие напитката ме разполага.
Топлото удържаме във чашките със длани,
а нашето разделяме чрез нежни думи.
Чувствата, във тези мигновения събрани
ни карат цял живот да бъдем неразумни.
20.11.2012 г.
897 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119050208887