Любимата Москва в такива дни е скучна.
Облечена в мъгла и нищо се не случва.
Премачкани листа, задръствания с километри.
Подхлъзващ се асфалт на мокрите проспекти.
Главата ме боли от мисли - терористи.
Как да си щастлив при толкоз егоисти?
Тръпки по гърба от мрачните предчувствия.
Не чакам от света и капчица съчувствие.
След дългия тунел съм близо пак до къщата.
Ти ще ме целуваш, аз ще те прегръщам.
Бързо ще забравя маразма от природата.
И обич ще добавим пак на небосвода ни.
14.11.2012 г.
880 Б. Алекс.
Петр Пенчев
И с обич ще добавим
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119050208061
Свидетельство о публикации №119050208061
Рецензии