Кентавър

Посвещавам на сина си -парижкия
художник Петър Пенчев

" Мы с ним - невидимый кентавр.
Меня не слушается он."
Константин Ковальов

Днес съм част от моя черен кон -
бюста преден на чудесния Кентавър.
Едва се справям с общия нагон
на срасналия се жребец и мавър.

Макар че аз съм мислещата част
и трябва като тяло да ме слуша,
едва удържам буйната му страст.
Усещам - някой ни държи за гушата.

Амазонката - жена ездачка,
навярно иска да ни укроти.
Обърнах се и в смелата дивачка
открих екзотика от твоите черти.

13.11.2012 г.
875 Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии