По рецензия на Мария Донева за книгата "Името".
Във въздуха се носят като бели сажди
рояци от вечерните мушици.
Под корниза лястовици много важни
ме срещат и като стрели облепват жиците.
В къщата, потънала във тръни и във бурени
като удавена в зелена локва
влизам мълчаливо, да не й разбудя
тишината. Само кепенците потропват.
Стаите са с дъх на мухъл и ошав от дюли
и с заключени врати от паметта ни.
Работят ангелите, щом не са прокудени,-
ако се спуснат, ще ги убият с камъни.
На стената стара фотография на мама,
която само каза:" Аз не те познавам...".
05.11.2012 г.
851 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Завръщане вкъщи
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119042808537
Свидетельство о публикации №119042808537
Рецензии