Хайде да се върнем в селския си дом.
Къпините ни вече почерняха. Слепешком
узрелите им плодове ще късаме със устни.
И после няма с тебе никога да го напуснем.
Тези дни ми подхвърлиха прекрасно куче.
Струва ми се, че е годно вече за пазач.
Няма да допусне нещо да се случи
дори да ни нападне най-изкусен ограбвач.
Пред камината ще свири саксофон
от стария ни раритетен грамофон
и от надрасканите ни ванилни дискове.
Ще пием двамата вино и ще се кискаме.
А ако падне сняг, от дървената люлка,
завързана за клон на стария ни орех
ще превръщаме с фенер снежинките в светулки.
И за чувствата един към друг безспирно ще говорим.
10. 10. 2012 г.
776 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Мечти
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119042200085
Свидетельство о публикации №119042200085
Рецензии