Упорита любов

Аз съм свикнал със теб,
както гората привиква със вятъра,
както полето не може без зърно за хляб;
както дъждът непрекъснато къпе земята ни;
както Вселената още не знае своя мащаб.

Аз съм свикнал със теб,
както бебето с майчина гръд,
както реката не може без своето корито;
както към кошер привиква един пчеловъд.

Така е към тебе и мойта любов упорита...

08.10.2012 г.
770 Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии