Пак те короновам

Искра от тишина над нас виси.
Светлосенките се заразиха от смеха ни.
Щастието ни единствено от нас зависи,
затова прелива то във радостта ни.

Гледам с трепетно очакване
 на взривилата се светлина в очите ти
 като младо вино след протакане.
Чувствата ни взаимно проникват.

Неземна благодат ни очарова -
душите ни в нирвана пребивават.
Като принцеса пак те короновам
 и сърцето ми те обожава...

05. 10. 2012 г.
761 Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии