Ти рисуваш моята жажда.
Утоляваш я. И отново.
Със устните те поглаждам.
Получава се образцово.
А можеше и със очите-
да не пропада чувството до ръката
и богатството на боите,
които предават цвета на мечтата.
А аз те рисувам със думи
от истинска по-истинска.
И съм от тебе безумен...
Щом те няма - пак те измислям.
04. 10. 2012 г.
758 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Рисунки
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119042107518
Свидетельство о публикации №119042107518
Рецензии