Локвата настръхна като кожата на патка.
Проливен дъжд изсипва своите кофи.
На мълниите слаломът е много кратък.
Градушката не ни замерва с грах, а със дребнички картофи.
Ти прилепна към дувара на градината.
Дъждът превърна роклята ти във прозрачна.
Обувките потънаха на половината.
Даже въздухът започна да нагарча.
Моето сърце не на шега се развълнува
и аз те вдигнах на ръце като ковбой.
Колко сладко е под капки да целувам
топлите ти устни с привкус на порой...
28. 09. 2012 г.
738 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Порой
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119042008837
Свидетельство о публикации №119042008837
Рецензии