Вятърът

Вятърът нанизва червено-жълти листи
 и загасва на инстинктите любовни топлото.
На есента рефлексите печално бъркат мислите
 и природата изпълват с мизантропия.

А сърцето се нуждае от блаженство:
не са обрани чепките със гроздето.
Не е готово то за пораженство -
от лятото е още под наркозата...

Тежко е със лятото да се прощаваш,
макар че спомените са зарити във душата.
Когато е дъждовно им се наслаждаваш
 и пак се молиш да се сбъднат чудесата.

А вятърът нанизва червено-жълти листи
 и тихо ни привиква за поредния си изпит.

22. 09. 2012 г.
723 Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии