Есен
Вятър вей, гори вълнува,
в планината тътен;
вихър по поле върлува,
въздухът подмътен.
Я какви са, виж, над мене
облаци бухлати,
а земята чуй как стене,
как гора се клати.
Веч времето хладно диша,
в къра няма песен,
дъжд плющи, есенна кища,
значи, веч е есен.
Петко Славейков
Осень
Ветер веет, лес волнует,
по ущельям бьётся,
в поле чистом порох дует–
застит ясно солнце.
Вон какие надо мною
тучи вот заплещут;
а земля-то стоном ноет;
тёмный лес трепещет.
И закапало, полило:
сырость, грязь и плесень–
значит, осень наступила,
время не для песен.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Петко Славейков. Осень
© Copyright: Терджиман Кырымлы Второй, 2019
Свидетельство о публикации №119041608052
Свидетельство о публикации №119041608052
Рецензии
