Прокиснал дъжд

Целува ме прокиснал дъжд
 и заразява ме с тъга.
Ти, със смях на теб присъщ,
че си отиваш, ме излъга.

По локвите цъфтят мехури
 и по чадъра ти река се лее.
Капките творят потпури,
а ти ми махаш и се смееш.

12. 05. 2012 г.
643 Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии