Домът в Хитревци
над спомените времето не властва.
Луната пръска капки от сребро
и той ни среща в настроение прекрасно.
Без промени са дори огледалата,
надъхали се с бархетния прах.
Прозорците говорят със гората -
учудване в очите не видях,
затуй, че минали са двадесет години
и ние с теб сме малко остарели.
Не ни руга и топлата камина,
че песента на вятъра в комина и сме спрели.
Залостихме със сенките вратите.
Изпихме виното от стомната до капка.
Вместо възглавница постели ми косите си
и върху гърдите ти заспах пак сладко.
17. 04. 2012 г.
605 Б.Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119041408311