Привикнеш ли към моята любов,
полека я убиваш във душата.
Трябва всеки миг да бъде нов.
Да не копира вчерашната дата.
Не превръщай Любовта в привичка.
Пътеки нови трябват ни в небето,
дори да са прокарани от птиците
и скривани от облачните плетки.
Привичката донася много щастие,
но като канап не се разплита лесно.
Да ме целуваш както зная, е прекрасно,
но без привичките е интересно...
Привичката доставя удоволствие,
покой сърдечен и букет възторзи...
Да се откажем от привичките си доброволно...
На непривичната Любов ми позволи да съм каторжник.
16. 04. 2012 г.
604 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Привичката
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119041408246
Свидетельство о публикации №119041408246
Рецензии