За мене си една
и косите с цвят на цъфнал люляк.
Ти на този свят за мене си една.
Трябва от завистниците да те карауля.
Вятърът се люби със дърветата,
а те се къпят във любовни стонове.
От радост пеят и цветчетата
по обсипани от красотата клони.
Колко близки пролетни усещания!
Сливат се душите ни с природата.
Нас подобна пролет някога ни срещна.
Значи на Всевишния било е тъй угодно...
12. 04. 2012 г.
596 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119041407918